Поп музика

Поп музиката или само "поп" (на английски: Pop-music съкратено от Popular music, буквално "популярна музика") е жанр на съвременната музика, който обикновено има танцoв ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр.[1] Той включва в себе си разнообразни подстилове[2].
Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

История и развитие

Цел на привлекателни за широката аудитория, а не към конкретна субкултура или идеология
Акцент върху изработката, а не официално "художествено" качества
Акцент върху запис, производство и технология, по живо изпълнение
Склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието [
Много поп музика е предназначен за насърчаване на танци, или да го използва денс-ориентирани бие или ритъм
Обикновено дължината на една песен е 2-5 мин. структурата е куплет-припев,дълги инструментални части и сола са рядко срещани.Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер.B поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен-сингъл с която стават популярни.Когато певците изпъляват песни на други изпълнители / и официално обявят това/ се наричат кавъри.Когато изпълняват свое творчество се наричат авторски песни.Много често певците не изпъляват собствени парчета ,а музика писана за тях ,като за целта се обръщат към композитори и текстописци.
Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми — често любов и романтични отношения — въпреки че има ясно изразени изключения .